Библията не споменава пушенето a или друга употреба на тютюн. В нея обаче се съдържат принципи, от които личи, че Бог не одобрява нездравословни и нечисти навици. Следователно той смята пушенето за грях.

•   Уважение към живота. Бог „дава на всички хора живот и дихание“. (Деяния 17:24, 25) Тъй като животът е дар от Бога, не бива да правим нищо, което би го съкратило, като например да пушим. Пушенето е една от главните причини за смърт, която може да бъде предотвратена.

•   Любов към другите. „Обичай ближния си както себе си.“ (Матей 22:39) Пушенето около другите не е проява на любов. За хората, които редовно са изложени на вторичен тютюнев дим, съществува по–висок риск да страдат от заболявания, характерни за пушачите.

•   Нуждата да сме свети. „[Представете] телата си като жива, свята, угодна на Бога жертва.“ (Римляни 12:1) „Нека очистим себе си от всяко нещо, което омърсява плътта и духа, и в страх от Бога нека усъвършенстваме своята святост.“ (2 Коринтяни 7:1) Пушенето е противоестествено и несъвместимо със светостта, тоест с чистотата, защото хората, употребяващи тютюн, съзнателно вкарват токсини в тялото си и го увреждат сериозно.

 Библията не споменава марихуаната (известна още като трева) или подобни наркотици, но съдържа принципи, които изключват употребата на такива пристрастяващи вещества за удоволствие. Освен гореспоменатите принципи трябва да вземем предвид и следното:

•   Контрол над ума. „Обичай своя Бог, Йехова, ... с целия си ум.“ (Матей 22:37, 38) „Бъдете трезвомислещи във всичко.“ (1 Петър 1:13) Хората, които са под въздействието на наркотици, не могат напълно да контролират ума си и много от тях дори се пристрастяват. Вместо за ползотворни неща те мислят единствено как да се сдобият със следващата доза. (Филипяни 4:8)

•   Подчинение на закона. „[Бъдете] послушни на правителствата и на властите.“ (Тит 3:1) В много страни законът строго ограничава употребата на някои наркотици. Ако искаме Бог да ни одобрява, трябва да се подчиняваме на властите. (Римляни 13:1)