След като осъжда фарисеите заради традициите им, които служат на техните интереси, Исус тръгва на път с учениците си. Отправя се далече на северозапад, към пределите на Тир и Сидон във Финикия.

Исус отсяда в една къща, като не иска хората да научат, че е там. Но дори тук не остава незабелязан. Една жена от гръцки произход, родена в тази област, го намира и започва да го умолява: „Имай милост към мене, Господарю, Сине Давидов! Дъщеря ми е обсебена от демон.“ (Матей 15:22; Марко 7:26)

След малко учениците на Исус го приканват: „Отпрати я, защото не престава да плаче след нас.“ Той обяснява защо не ѝ обръща внимание: „Не съм изпратен при всички, само при изгубените овце от Израилевия дом.“ Жената обаче не се отказва. Тя се приближава, пада пред Исус и го моли: „Господарю, помогни ми!“ (Матей 15:23–25)

Очевидно за да изпита вярата ѝ, Исус намеква за отрицателния възглед на юдеите спрямо хората от други народи: „Не е редно да се взема хлябът от децата и да се хвърля на кученцата.“ (Матей 15:26) С умалителната форма „кученца“ Исус разкрива нежните си чувства към онези, които не са юдеи. Чувствата му несъмнено личат и от изражението му и топлия му глас.

Вместо да се обиди, жената се позовава на думите му и смирено отбелязва: „Да, Господарю, но нали кученцата ядат трохите, падащи от трапезата на техните господари.“ Исус вижда доброто ѝ сърце и казва: „О, жено, голяма е твоята вяра! Нека стане така, както искаш.“ (Матей 15:27, 28) На мига момичето е излекувано, макар да не е там. Когато се прибира у дома, жената намира дъщеря си легнала в леглото, а „демонът си е отишъл“. (Марко 7:30)

От областта Финикия Исус и учениците се отправят към река Йордан. Те очевидно пресичат реката някъде северно от Галилейското езеро и навлизат в областта на Декапол. Там се качват на една планина, но множествата ги намират. Те водят при Исус куци, сакати, слепи и неми, слагат ги в краката му и той ги лекува. Смаяни, хората прославят Бога на Израил.

Исус обръща специално внимание на един мъж, който е глух и има проблем с говора. Можем да предположим как се чувства той сред много хора. Исус вероятно забелязва колко е притеснен и го отвежда встрани от множеството. Насаме му показва какво смята да направи. Слага пръстите си в ушите му и след като плюе, докосва езика му. Поглеждайки към небето, той казва семитски израз, който означава „Отвори се“. Тогава слухът на мъжа се връща и той вече може да говори нормално. Исус не иска това да се разчува, защото предпочита хората да вярват в него въз основа на онова, което лично са видели и чули. (Марко 7:32–36)

Силата на Исус да лекува има голямо въздействие върху очевидците. Възхитени, те казват: „Той върши всичко добре. Прави дори така, че глухите да чуват и немите да говорят.“ (Марко 7:37)