Може да се чувстваме безпомощни, когато наш приятел страда от психично заболяване. Но можем да му покажем колко го обичаме, като му помагаме да се справя с проблема си. Как?

„Нека всеки човек бъде бърз да слуша.“ (ЯКОВ 1:19)

Един от най-добрите начини да помогнеш на приятеля си, е да го изслушваш, когато иска да говори. Не мисли, че трябва да реагираш на всяка негова дума. Покажи му, че го слушаш внимателно и му съчувстваш. Опитай се да го разбереш, без да си правиш прибързани заключения и да го съдиш. Помни, че той може да каже необмислени неща, за които после да съжалява. (Йов 6:2, 3)

„Говорете утешително.“ (1 СОЛУНЦИ 5:14)

Приятелят ти може да изпитва тревога или да се бори с чувство за малоценност. Увери го, че те е грижа за него. Така ще го утешиш и насърчиш дори ако не знаеш точно какво да кажеш.

„Истинският приятел обича всякога.“ (ПРИТЧИ 17:17)

Предложи практическа помощ. Вместо да си мислиш, че знаеш как да помогнеш, попитай приятеля си какво да направиш за него. Ако му е трудно да обясни от какво  се нуждае, може да предложиш да направите нещо заедно, като например да отидете на разходка. Или може да предложиш да му помогнеш с пазаруването, чистенето или някаква друга задача. (Галатяни 6:2)

„Проявявайте дълготърпение.“ (1 СОЛУНЦИ 5:14)

Възможно е на приятеля ти невинаги да му се говори. Увери го, че с радост ще го изслушаш, когато е готов да сподели нещо с тебе. Заради заболяването си понякога той може да казва или да прави неща, които те нараняват. Може да отменя плановете ви заедно или да става раздразнителен. Бъди търпелив и проявявай разбиране, като му оказваш подкрепата, от която се нуждае. (Притчи 18:24)

„Старая се да съм приятелка, на която тя може да разчита. Макар че нямам решение за проблемите ѝ, винаги се опитвам да я изслушвам. Понякога това е всичко, от което се нуждае, за да се почувства по-добре.“ (Фара a, чиято приятелка страда от хранително и тревожно разстройство и клинична депресия)

„Една от приятелките ми е толкова мила и положителна. Тя ме покани у тях и беше сготвила нещо вкусно. В такава топла и приятна атмосфера успях да споделя как се чувствам. Това много ме насърчи.“ (Хаюн, която страда от клинична депресия)

„Търпението е изключително важно. Когато жена ми направи нещо, което ме наранява, си напомням, че това не е тя, а болестта ѝ. Това ми помага да не се ядосвам и да проявявам повече разбиране към нея.“ (Джейкъб, чиято съпруга страда от клинична депресия)

„Жена ми ми е голяма опора и утеха. Когато ме обземе силна тревога, тя никога не ме кара да правя неща, които не ми се правят. Понякога това означава тя самата да се откаже от нещо, което ѝ се иска да направи. Нейната жертвоготовност и щедрост са просто незаменими.“ (Енрико, който страда от тревожно разстройство)