Те не се отказаха от мене

Разказано от Кийт Лайънс

Обичах алкохола и насилието. Веднъж получих лоша новина, която ме накара да преосмисля живота си. Нека ви разкажа.

РОДЕН съм през 1943 г. в град Рубатъм в щата Оклахома (САЩ). Още от детството ми насилието стана част от живота ми. През последната година в гимназията започнах да пия. Тъй като баща ми беше алкохолик с избухлив нрав, имахме странни взаимоотношения. Ходехме заедно на дискотеки и на други такива места, само за да пием и да се бием.

През 1966 г. се ожених за Шърли и имахме две деца — Анджела и Шон. Но не се отказах от алкохола. Допълнително си изкарвах пари, като отглеждах и продавах марихуана. Освен това работех като охрана в местни барове, където можех да продължавам да пия и да се бия. В този период от живота си не се страхувах от нищо и от никого и не се интересувах от чувствата на другите.

„Не ми води никого от вашите!“

Братовчедът на Шърли се премести в Калифорния и след като изучаваше Библията, стана Свидетел на Йехова. Когато се върна в Оклахома, той сподели с Шърли какво беше научил. Тя бързо разбра, че това е истината. След задълбочено изучаване на Библията Шърли също реши да стане Свидетелка и през 1976 г. се покръсти. Не исках да имам нищо общо с нейната религия. Казах на Шърли: „Не ми води никого от вашите! Няма да стане.“

Шърли никога не направи компромис с библейските принципи и продължи да проявява любов към мене. Преди да тръгне с децата на християнско събрание в местната Зала на Царството, тя ме канеше да отида с тях. Анджела също ми казваше: „Татко, искаме да дойдеш с нас.“

Тъй като се занимавах с незаконна дейност, често носех пистолет. Също така понякога не се прибирах вкъщи дни наред, което създаваше напрежение в брака ни. Когато се връщах, се опитвах да изгладя нещата, като посещавах няколко събрания. Свидетелите винаги се отнасяха добре към мене и ученията им ми се струваха логични.

След време един старейшина от сбора ми предложи да изучава Библията с мене и аз се съгласих. За съжаление онова, което научавах, не ми оказваше влияние,  защото продължавах да общувам със старите си приятели. Старейшината забеляза това и ми показа някои библейски принципи относно общуването с лоши приятели. (1 Коринтяни 15:33) Въпреки че съветът му се основаваше на Библията, аз се обидих и спрях да изучавам, като затънах още повече в стария си начин на живот. Само колко много нараних Шърли и децата с глупавата си гордост!

„Още те обичаме“

През 1983 г. получих ужасната новина, че племенникът ми, към когото бях много привързан, е починал. Случилото се ме натъжи и ме накара да се замисля за живота си. Осъзнах, че причинявам болка на най–скъпите за мене хора. Тази отрезвяваща мисъл ме подтикна да направя промени. На погребението на племенника ми един възрастен Свидетел на име Джон сложи ръка на рамото ми и каза: „Искам да знаеш, че още те обичаме.“ Точно от това се нуждаех! На следващия ден се обадих на Джон и му казах, че искам да подновя изучаването си на Библията с надеждата, че този път ще направя промените, които дълго отлагах.

По време на първото изучаване обсъдихме как да се молим и казах на Джон, че ще се опитам да се моля. На следващия ден започнах да търся почтена работа, но без резултат. Докато карах пикапа си, се молих на глас: „Йехова, ако искаш да остана в този район, ми намери работа.“ После си помислих: „Глупаво е да карам и да си говоря сам.“ Очевидно все още трябваше да развивам вярата си в Бога, „който слуша молитви“, както и да подобрявам качеството на молитвите си. (Псалм 65:2) За мое учудване още на следващия ден получих предложение за работа.

Оттогава започнах да се моля по–често и усърдно. Неведнъж виждах как Йехова ме благославя. Винаги съм вярвал в Бога, но тези преживявания ми помогнаха да се убедя в истинността на думите от 1 Йоан 5:14, където пише: „Каквото и да поискаме според волята му, той ни слуша.“ След като осъзнах силата на молитвата, любовта ми към Йехова се засили и доверието ми в неговото ръководство се укрепи. (Притчи 3:5, 6)

Когато започнах отново да посещавам християнските събрания, Свидетелите  сърдечно ме приветстваха. Освен това разбрах, че те наистина проявяват „силна любов един към друг от сърце“, което ме трогна. (1 Петър 1:22) Убедих се колко е вярно записаното в Притчи 13:20: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър, а който дружи с безразсъдните, ще пострада.“

Години наред причинявах болка на семейството си, сега обаче се опитвам да бъда миролюбив, както и по–добър съпруг и баща. Започнах да прилагам библейските съвети ‘мъжете да обичат жените си както собствените си тела’ и бащите ‘да не дразнят децата си, за да не ги обезсърчат’. (Ефесяни 5:28; Колосяни 3:21)

Промените, които направих, оказаха положително влияние върху семейството ми. Думите на Исус в Матей 5:3 се оказаха верни: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ Най–накрая намерих истинско щастие!

През юни 1984 г. дъщеря ми Анджела беше интервюирана на конгрес на Свидетелите на Йехова. Тя разказа какъв човек бях преди и какви промени бях направил. Накрая каза колко е развълнувана да ме види да седя на първия ред сред кандидатите за покръстване.

Много съм признателен на Йехова, че не се отказва от хора като мене! Също съм благодарен на Шърли и на децата ни, че бяха винаги до мене. Като истинска християнка, Шърли прилагаше съвета от 1 Петър 3:1: „Жени, подчинявайте се на мъжете си, за да може онези, които не са послушни на словото, да бъдат спечелени без думи, чрез вашите постъпки.“ Нейната лоялност, търпение и добро поведение през всичките години оставиха вратата към истината отворена за мене.

Откакто се покръстих, често използвам примера на Шърли, за да насърчавам другите, чийто партньор не споделя вярванията им. Казвам им: „В подходящото време Йехова ще използва силата на Словото си, Библията, и доброто ви поведение, за да помогне на брачния ви партньор да се промени, дори и в началото да ви се струва невъзможно.“

[Текст в блока на страница 22]

След като осъзнах силата на молитвата, любовта ми към Йехова се засили и доверието ми в неговото ръководство се укрепи

[Блок на страница 23]

Биг Роуз влезе в Залата на Царството

След като станах Свидетел на Йехова, понякога виждах някои от предишните си познати. Една от тях беше жена, която наричаха Биг Роуз. Тя имаше много татуировки и всички знаеха, че е наркоманка и алкохоличка и че разрешава споровете с огнестрелно оръжие. Само колко се изненадах, когато веднъж я видях да прекрачва прага на Залата на Царството!

Роуз веднага ме позна, тъй като преди често посещавах бара ѝ. Каза ми, че по време на последния си престой в затвора изучавала Библията със Свидетелите и че като мене е направила големи промени в живота си. Тя вече се беше отказала от вредните си навици. Решена да служи на истинския Бог, тя се покръсти през 1990 г. Когато почина през 2005 г., аз изнесох погребалното слово.

[Снимка на страница 21]

[Снимка на страница 22]

С жена ми Шърли