Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

ОТ ИСТОРИЯТА

Платон

Платон

Древногръцкият философ Платон (ок. 427–347 г. пр.н.е.) бил роден в аристократично семейство в Атина и получил добро образование. Той бил силно повлиян от известния философ Сократ и от последователите на философа и математика Питагор.

СЛЕД като пътувал в района на Средиземно море и се занимавал с политика в Сиракуза, гръцки град в Сицилия, Платон се върнал в Атина, където основал своята Академия. Тази школа, която е смятана за първия университет в Европа, се превърнала в център за философски и математически проучвания.

ЗАЩО Е ОТ ИНТЕРЕС ЗА НАС?

Ученията на Платон са оказали силно влияние върху религиозните вярвания на милиони хора, включително на т.нар. християни, много от които погрешно смятат, че тези учения се основат на Библията. Най–известното учение на Платон е за безсмъртната душа, която преживява смъртта на физическото тяло.

„Безсмъртието на душата е една от любимите теми на Платон.“ („Тялото и душата в древната философия“)

Платон се интересувал силно от живота след смъртта. В книгата „Тялото и душата в древната философия“ се казва, че „безсмъртието на душата е една от любимите теми на Платон“. Той бил твърдо убеден, че след смъртта „душата продължава да живее под друга форма и получава награда или наказание“ в зависимост от начина на живот на човека на земята. *

КАК СЕ РАЗПРОСТРАНИЛИ УЧЕНИЯТА НА ПЛАТОН?

През деветте века, в които действала (387 г. пр.н.е.–529 г. от н.е.), Академията имала изключително влияние. Идеите на Платон станали известни в земите под властта на Гърция и Рим. Юдейският философ Филон Александрийски възприел платонизма, подобно на много религиозни водачи от т.нар. християнство. Впоследствие езическите философски схващания, включително учението за безсмъртието на душата, проникнали в юдаизма и християнството.

В „Анкър Байбъл Дикшънъри“ се казва: „Цялата християнска теология се основава до известна степен на съвременната гръцка философия, главно на платонизма ..., но някои християнски мислители ... с основание биват наричани християнски платоници.“ Обърни внимание какво се казва в следните източници.

Какво твърди Платон: „[При смъртта] онова, което представляваме в действителност и което определяме като безсмъртна душа, се представя пред боговете, където ... дава сметка за действията си — перспектива, която добрите посрещат с увереност, а злите с ужас.“ („Закони“, 12 том)

Какво казва Библията: Душата представлява самия човек или неговия живот. Дори животните са души. При смъртта душата престава да съществува. * Разгледай следните стихове:

  • „Първият човек Адам стана жива душа.“ (1 Коринтяни 15:45)

  • „Бог каза още: ‘Нека земята да роди живи души според вида им, домашни животни, други движещи се по земята животни и земни диви животни.’“ (Битие 1:24)

  • „Дано душата ми умре.“ (Числа 23:10)

  • „Душата, която греши, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4)

Библията не подкрепя идеята, че душата преживява смъртта на физическото тяло. Затова се запитай: „На какво се основават вярванията ми — на Библията или на философията на Платон?“

^ абз. 7 Макар че разпространявал учението за безсмъртната душа, Платон не бил първият, който вярвал в него. Под различни форми тази идея присъствала в много езически религии, включително в египетските и вавилонските.

^ абз. 12 Библията учи, че мъртвите, образно казано, са заспали и чакат да бъдат възкресени. (Еклисиаст 9:5; Йоан 11:11–14; Деяния 24:15) За разлика от това т.нар. безсмъртна душа не може да умре и следователно няма нужда от възкресение.