1, 2. Защо е уместно да помислиш дали си готов да прощаваш?

СЛОВОТО на Йехова ни дава възможност да научим как той гледа на греха и как се чувства, когато грешим. То разкрива много и за прошката. В предишната статия научихме защо Йехова простил на Давид и Манасия. Дълбокото съжаление за това, което били направили, ги накарало да признаят злите си дела, да ги отхвърлят и искрено да се разкаят. На свой ред Йехова отново бил готов да проявява благоволение към тях.

² Нека сега да разгледаме прошката от друга гледна точка. Какво щеше да изпитваш към Манасия, ако някоя от жертвите му беше твой близък? Щеше ли да можеш да му простиш? Уместно е да си зададем този въпрос, тъй като живеем в свят, изпълнен с беззаконие, насилие и егоизъм. Защо християните трябва да се научат да прощават? Ако някой те обиди или се отнесе несправедливо към тебе, какво ще ти помогне да контролираш емоциите си, да реагираш така, както Йехова иска, и да бъдеш готов да простиш?

3–5. (а) Каква притча използвал Исус, за да помогне на слушателите си да разберат, че трябва да прощават? (б) Какво искал да каже Исус с притчата, записана в Матей 18:21–35?

³ Важно е да сме готови да прощаваме на онези, които ни обиждат — независимо дали са от християнския сбор, или не, — ако искаме да имаме добри отношения в семейството, с приятелите, с другите хора и с Йехова. Библията показва, че за християните е изискване да прощават на другите, без значение колко често те ги обиждат. За да покаже колко разумно е това изискване, Исус разказал  притча за един роб, който бил длъжник на господаря си.

⁴ Робът дължал сума, равна на заплатата за 60 милиона работни дни, но господарят му опростил дълга. След това робът отишъл и намерил друг роб, който дължал на него сума, равна на заплатата само за сто дни. Длъжникът го молел за търпение, но робът, на когото бил простен големият дълг, наредил той да бъде хвърлен в затвора. Това никак не се харесало на господаря им. „Нима не трябваше и ти ... да проявиш милост към другия роб, както аз проявих милост към тебе?“ — попитал той. Тогава силно разгневен, господарят предал немилостивия роб на пазачите в затвора, докато не изплати целия си дълг. (Мат. 18:21–34)

⁵ Какво искал да каже Исус с тази притча? Заключението му било: „Така ще постъпи с вас и моят небесен Баща, ако не прощавате от сърце на братята си.“ (Мат. 18:35) Идеята е ясна. Греховете, които вършим през живота си като несъвършени хора, са доказателство, че сме напълно неспособни да отговорим на стандартите на Йехова. Но той е готов да ни прости и така да се каже, да анулира дълга ни. Следователно всеки, който иска да бъде приятел на Йехова, е длъжен да прощава прегрешенията на другите. Или както Исус казал в Проповедта на планината: „Ако прощавате на хората прегрешенията им, вашият небесен Баща също ще ви прости. Но ако не прощавате на хората техните прегрешения, то и вашият Баща няма да прости вашите прегрешения.“ (Мат. 6:14, 15)

6. Защо не винаги е лесно да прощаваме?

⁶ Може би ще кажеш, че на теория звучи добре, но на практика не е лесно. Това е така, защото често реагираме емоционално на обидите. Човек може да изпитва гняв, да се чувства предаден, да иска да получи справедливост или дори да търси отмъщение. Всъщност някои си мислят, че никога не биха могли да простят на онзи, който ги  е обидил. Ако и ти мислиш така, какво можеш да направиш, за да бъдеш готов да прощаваш, както Йехова очаква от нас?

7, 8. Какво ще ти помогне да бъдеш готов да простиш, ако си наранен от нелюбезното поведение на някого?

⁷ Реакциите на реални или предполагаеми обиди може да са много силни. Да разгледаме случая на млад мъж, описан в едно изследване на гнева: „Веднъж ... в изблик на гняв излязох от къщи, заричайки се, че няма да се върна повече. Беше прекрасен летен ден и дълго вървях по красивите улички. Постепенно тишината и красотата ме успокоиха и след няколко часа се прибрах, съжалявайки, че се бях ядосал толкова.“ Както показва тази случка, ако си дадеш време да се успокоиш и погледнеш на ситуацията по–уравновесено, ще избегнеш да реагираш по начин, за който по–късно ще съжаляваш. (Пс. 4:4; Пр. 14:29; Як. 1:19, 20)

⁸ Но какво да правиш, ако отрицателните чувства не отминават? Опитай се да определиш защо се чувстваш наранен. Дали защото са се отнесли към тебе несправедливо, може би грубо? Или защото смяташ, че другият нарочно се е опитвал да те нарани? Наистина ли действията му са били толкова лоши? Като анализираш и разбереш причината за чувствата си, ще определиш как би било най–добре да реагираш в съгласие с Библията. (Прочети Притчи 15:28; 17:27.) Такъв размисъл ще ти помогне да си по–обективен и да бъдеш готов да простиш. Прилагайки този подход, колкото и да ти е трудно, позволяваш на Божието Слово да „изследва мислите и намеренията на сърцето [ти]“ и да ти покаже как да подражаваш на готовността на Йехова да прощава. (Евр. 4:12)

9, 10. (а) Как може да реагира човек, когато се почувства обиден? (б) Каква полза ще имаш, ако се научиш да си по–положителен и да бъдеш готов да прощаваш?

⁹ Много ситуации в живота предизвикват отрицателни реакции. Представи си, че докато караш колата си, друга кола почти се удря в тебе. Как ще реагираш? Сигурно си чел за случаи на агресия на пътя, при които някой толкова се е ядосал, че е нападнал другия шофьор. Като християнин обаче несъмнено не искаш да направиш подобно нещо.

¹⁰ Колко по–добре ще е първо да помислиш върху ситуацията. Вероятно отчасти си виновен за случилото се, понеже си се разсеял по някакъв начин. Или може би другият шофьор е имал проблем с колата си. Целта на този пример е да покаже, че можем да намалим гнева, разочарованието и другите отрицателни емоции, като проявим разбиране, непредубеденост и готовност да простим. В Еклисиаст 7:9 се казва: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“ Не приемай нещата толкова лично. В много от случаите онова, което се приема като умишлена обида, не е нищо повече от проява на несъвършенство или просто недоразумение. Опитай се да бъдеш обективен спрямо привидно нелюбезните думи и действия. Бъди готов да проявиш любов и да простиш. Така ще си по–щастлив. (Прочети 1 Петър 4:8.)

11. Как трябва да реагираме независимо от отклика на хората в службата?

¹¹ Как можеш да запазиш самообладание, ако някой е груб към тебе в проповедната служба? Когато изпратил 70–те ученици да проповядват, Исус им казал  да пожелават мир на всеки дом, който посещават. „Ако там има приятел на мира, вашият мир ще остане върху него — казал той. — Но ако няма, тогава ще се върне обратно върху вас.“ (Лука 10:1, 5, 6) Ние се радваме, когато в службата хората откликват добре, защото така могат да извлекат полза от посланието, което носим. Понякога обаче те не реагират никак любезно. Какво да правим тогава? Исус казал, че мирът, който желаем на дома, трябва да остане върху нас. Във всеки случай трябва да можем да си тръгнем от вратата с мир в сърцето, без значение как хората се отнасят към нас. Ако се поддадем на провокацията, като се ядосаме, няма да запазим мира си.

12. Какво трябва да правим според думите на Павел в Ефесяни 4:31, 32?

¹² Стреми се да запазваш мира си във всякакви ситуации, не само в проповедната служба. Естествено, да си готов да простиш на някого, не означава да одобряваш лошото му поведение или да омаловажаваш вредата от него. Да простиш, означава да престанеш да изпитваш неприязън за тези грешки и да запазиш собствения си мир. Като постоянно си припомнят колко лошо са се отнесли към тях и се съсредоточават върху отрицателни мисли, някои хора позволяват на чуждото поведение да им отнеме радостта. Не се оставяй на такива мисли да те контролират. Помни, че не може да си щастлив, ако таиш неприязън. Затова бъди готов да простиш! (Прочети Ефесяни 4:31, 32.)

13. (а) Как християнинът „натрупва жар на главата“ на врага си? (б) До какъв резултат може да доведе мекият отговор?

¹³ В някои случаи дори би могъл да помогнеш на някого, който се е отнесъл зле към тебе, да се заинтересува от библейските принципи. Апостол Павел писал: „‘Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие, защото като правиш това, ще натрупаш жар на главата му’. Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ (Рим. 12:20, 21) Когато си любезен с хората, които са груби с тебе, това може да смекчи нагласата им и да ги накара да покажат добрите си качества. Като проявяваш разбиране, съчувствие и дори състрадание към тях, може да успееш да им помогнеш да научат библейските истини. При всички случаи мекият отговор може да подтикне другия да се замисли върху доброто ти поведение. (1 Пет. 2:12; 3:16)

14. Защо не бива да таиш неприязън към някого, колкото и лошо да се е отнесъл към тебе?

¹⁴ В някои обстоятелства не е подходящо да общуваме с определени хора, например с онези, които са били част от сбора, но са извършили грях, не са се разкаяли и са били изключени. Ако такъв човек те е наранил, може да е изключително трудно да му простиш, дори да се разкайва, тъй като е нужно време, за да заздравеят емоционалните рани. Тогава продължавай да молиш Йехова да ти помогне да простиш на този човек. Та как можеш да знаеш какво е в сърцето на другия? Йехова обаче знае. Той изследва най–съкровените чувства и е търпелив към съгрешилите. (Пс. 7:9; Пр. 17:3) Затова Библията казва: „На никого не връщайте зло за зло. Правете онова, което е добро в очите на всички. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора. Не си отмъщавайте, любими мои, но оставете място за Божия гняв, защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’“ (Рим. 12:17–19) Нямаме право да  съдим другите. (Мат. 7:1, 2) Но можем да сме сигурни, че Бог ще въздаде справедливост.

15. Какъв факт относно съгрешилите трябва да влияе на нагласата ни към тях?

¹⁵ Ако смяташ, че си жертва на несправедливост, и ти е трудно да простиш на съгрешилия, който се разкайва, трябва да знаеш, че и той е жертва. Той също страда от наследеното несъвършенство. (Рим. 3:23) Йехова изпитва съчувствие към всички несъвършени хора. Затова е подходящо да се молим за онзи, който ни е наранил. Малко вероятно е да продължим да се ядосваме на някого, за когото се молим. Исус ясно показал, че не бива да таим неприязън дори към онези, които се отнасят зле към нас, с думите: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Мат. 5:44)

16, 17. Как трябва да реагираш, когато християнските старейшини преценят, че един грешник се разкайва, и защо?

¹⁶ В съгласие с волята на Йехова на християнските старейшини е поверена отговорността да се занимават със случаите на грях в сбора. Тези братя нямат прозрението, което има Бог, но се стремят решенията им да бъдат в хармония с напътствията, дадени в Божието Слово под ръководството на светия дух. Така онова, което решават по такива въпроси, след като са потърсили помощта на Йехова в молитва, ще отразява неговата гледна точка. (Мат. 18:18)

¹⁷ В тези ситуации е важно да сме лоялни. Ще простиш ли на онзи, за когото старейшините са преценили, че се разкайва, и ще му покажеш ли, че го обичаш? (2 Кор. 2:5–8) Това може да не е лесно, особено ако си пострадал от неговия грях или си близък на пострадалия. Но ако имаш доверие в Йехова и в начина, по който той решава проблемите чрез сбора, ще постъпиш разумно. Ще покажеш, че наистина прощаваш щедро. (Пр. 3:5, 6)

18. Каква полза ще имаш, ако прощаваш щедро?

¹⁸ Някои от последствията, които изпитваме, когато не сме готови да простим, са лошо здраве, развалени отношения, стрес и трудно общуване. От друга страна, психиатрите признават колко е полезно да сме готови да прощаваме. Това освобождава натрупалите се емоции, които са изтощителни и вредят на здравето, и допринася за по–добри взаимоотношения. Но най–голямата благословия от готовността ни да прощаваме са добрите отношения с небесния ни Баща, Йехова. (Прочети Колосяни 3:12–14.)