Живеем в дни на голямо безпокойство, „особено тежки“ времена. (2 Тимотей 3:1) Много хора са засегнати от финансова криза, разпадане на семейството, войни, епидемии от смъртоносни болести и природни или причинени от човека бедствия. Към това се прибавят и множество лични тревоги: „Дали образуванието на тялото ми ще се окаже рак?“, „В какъв свят ще растат внуците ми?“

Не всяко безпокойство е лошо. Обикновено се чувстваме под стрес преди изпит, изява или интервю за работа. Страхът от опасност ни помага да се предпазим. Но прекаленото или постоянно безпокойство е разрушително. Скорошни проучвания сред повече от 68 000 възрастни разкрили, че дори умереното безпокойство увеличава риска от преждевременна смърт. С основание тогава Исус попитал: „Кой от вас, като се безпокои, може да удължи дори с малко живота си?“ Наистина, тревогите няма да удължат живота ни. Затова Исус ни посъветвал: „Престанете да се безпокоите.“ (Матей 6:25, 27) Но как изобщо е възможно това?

Отговорът се състои в предприемането на мъдри действия, развиването на истинска вяра в Бога и изграждането на сигурна надежда за бъдещето. Дори сега да нямаш проблеми, може да изпаднеш в тежка ситуация в бъдеще. Затова нека видим как тези стъпки са помогнали на Пол, Джанет и Алона да се справят с безпокойството.