Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

ПОДРАЖАВАЙ НА ВЯРАТА ИМ | ДЕВОРА

„Застанах като майка в Израил“

„Застанах като майка в Израил“

ДЕВОРА се вглежда във войниците, събрани на планината Тавор. Вълнуващо е да ги види там. На утринната светлина тя размишлява за смелостта им и за вярата на техния водач Варак. Макар те да са 10 000 на брой, през този ден вярата и смелостта им ще бъдат изпитани. Изправят се срещу жесток враг, който ги превъзхожда числено, и са слабо въоръжени. Въпреки това са дошли — най–вече заради насърчението на тази жена.

Представи си как Девора стои до Варак, дрехите ѝ шумолят от полъха на вятъра, и двамата са насочили поглед към обширната равнина пред себе си. Конусовидната планина Тавор със своя плосък връх се издига на 400 м над равнината Ездрелон, простираща се на югозапад. Река Кисон криволичи през ливадите и покрай планината Кармил, и се влива в Голямото море. Тази сутрин коритото на реката може би е сухо, но нещо друго блести в полето — приближаващата войска на Сисара. Зловещо проблясват 900 колесници с железни остриета, прикрепени към оста им — гордостта на Сисара. Той възнамерява да покоси като трева зле въоръжените израилтяни.

Девора знае, че Варак и хората му чакат знак от нея. Тя ли е единствената жена на това място? Как ли се чувства да носи такава голяма отговорност? Дали се пита защо е там? Очевидно не! Нейният Бог Йехова ѝ е заповядал да започне тази война и ѝ е разкрил, че жена ще я прекрати. (Съдии 4:9) Какво можем да научим за вярата от Девора и тези смели воини?

„ОТИДИ И РАЗПОЛОЖИ ХОРАТА СИ НА ПЛАНИНАТА ТАВОР“

Когато ни запознава с Девора, Библията я нарича „пророчица“. Това название е по–специално, но тя не е единствената жена, наречена така. * Девора имала и друга отговорност. Очевидно разрешавала споровете между хората, като предавала отговора на Йехова. (Съдии 4:4, 5)

Девора живеела в планинската област на Ефрем, между градовете Рама и Ветил. Тя седяла под една палма и служела на хората под ръководството на Йехова. Задачата ѝ със сигурност била трудна, но това не я плашело. Нейната помощ била крайно необходима. Всъщност по–късно тя участвала в композирането на вдъхновена от Бога песен, в която се пеело следното за неверните ѝ сънародници: „Те си избраха нови богове. И тогава войната беше пред портите им.“ (Съдии 5:8) Тъй като израилтяните изоставили Йехова заради други богове, той ги предал на враговете им. Ханаанският цар Явин ги потискал чрез могъщия си военачалник Сисара.

Сисара! Самото му име всявало страх и паника в израилтяните. Религията и културата на ханаанците се характеризирали с голяма жестокост, като включвали жертвоприношения на деца и храмова проституция. Какво било ханаански военачалник и войската му да владеят земята? Песента на Девора разкрива, че почти било невъзможно да се пътува и селата били опустели. (Съдии 5:6, 7) Не е трудно да си представим как хората се крият из горите и хълмовете, защото се страхуват да живеят в неукрепените села и да обработват земята и се боят да минават по пътищата, за да не бъдат нападнати, децата им отвлечени и жените им изнасилени. *

Потисничеството продължило 20 години, докато Йехова не видял в упорития си народ признаци на промяна или както гласи песента на Девора и Варак: „Докато не застанах аз, Девора, докато не застанах като майка в Израил.“ Не знаем дали Девора, жената на Лафидот, наистина била майка, но в песента тази дума е употребена преносно. Всъщност Йехова я назначил да закриля народа като майка. Той ѝ възложил да повика един мъж със силна вяра, съдията Варак, и да му нареди да се изправи срещу Сисара. (Съдии 4:3, 6, 7; 5:7)

Девора насърчила Варак да избави Божия народ

„Отиди и разположи хората си на планината Тавор“ — заповядал Йехова чрез Девора. Варак трябвало да събере 10 000 мъже от две израилски племена. Девора съобщила Божието обещание, че те ще победят могъщия Сисара с неговите 900 колесници! Това обещание несъмнено изумило Варак. Та Израил нямал войска и на практика никакво въоръжение! И все пак Варак се съгласил да тръгне на война, но само ако и Девора се качи с него на планината Тавор. (Съдии 4:6–8; 5:6–8)

Заради тази молба някои смятат, че на Варак му липсвала вяра, но това не е така. В крайна сметка той не поискал оръжие от Бога. По–скоро, като човек със силна вяра, Варак осъзнавал колко е важно до него и войниците му да е представителката на Йехова, за да ги укрепва. (Евреи 11:32, 33) Йехова позволил на Девора да тръгне според молбата на Варак. Но освен това я вдъхновил да пророкува, че славата на битката няма да е за някой мъж. (Съдии 4:9) Бог бил решил жена да убие злия Сисара!

В днешния свят жените търпят много несправедливости, насилие и тормоз и рядко получават уважението, което Бог би искал да получават. Но в неговите очи мъжете и жените са равни и имат еднаква стойност. (Римляни 2:11; Галатяни 3:28) Примерът на Девора ни напомня, че той дава привилегии и на жените и проявява своето доверие и благоволение към тях. Много е важно да не възприемаме предразсъдъците, които са толкова разпространени днес.

„ЗЕМЯТА СЕ РАЗТРЕСЕ И ОТ НЕБЕСАТА ЗАВАЛЯ“

Варак започнал да набира войска. Събрал 10 000 мъже, достатъчно смели, за да се изправят срещу страховитата армия на Сисара. Докато се изкачвали на планината Тавор, Варак се радвал, че може с нещо да им повдигне духа. В Библията четем: „С него тръгна и Девора.“ (Съдии 4:10) Представи си колко окуражително било за войниците да виждат тази смела жена да върви редом с тях, готова да рискува живота си заради вярата си в Йехова Бог!

Щом научил, че израилтяните са се осмелили да съберат войска срещу него, Сисара действал незабавно. Няколко ханаански царе се съюзили с цар Явин, който може би бил най–силен. Земята се разтресла под многобройните колесници на Сисара, когато навлезли в боен ред в равнината. Ханаанците били сигурни, че бързо ще смажат жалката израилска войска. (Съдии 4:12, 13; 5:19)

Какво щели да направят Варак и Девора в този момент? Ако останели на планината, щели да имат преимущество пред настъпващите вражески сили, понеже те можели да се сражават с колесниците си само на равно място. Но Варак щял да воюва както Йехова му нареди, затова чакал знак от Девора. Накрая моментът дошъл. Тя му казала: „Приготви се, защото това е денят, в който Йехова ще предаде Сисара в твоите ръце! Нима пред тебе не върви Йехова?“ После четем: „Варак се спусна от планината Тавор заедно с десет хиляди души, които го следваха.“ * (Съдии 4:14)

Израилтяните се спуснали надолу по планината, устремени право към страховитата войска в равното поле. Дали Йехова „вървял пред тях“, както обещала Девора? Отговорът не се забавил. „Земята се разтресла и от небесата заваляло.“ Могъщата армия на Сисара била хвърлена в смут. Изглежда дъждът бил толкова проливен, че земята бързо подгизнала. Скоро тежките железни колесници се превърнали по–скоро в бреме, отколкото в предимство. Те затънали безнадеждно в калта. (Съдии 4:14, 15; 5:4)

Варак и хората му не се изплашили от бурята, тъй като знаели откъде идва. Те нападнали ханаанците и изпълнявайки Божията присъда, не оставили никого жив. Река Кисон придошла и отнесла труповете надолу към Голямото море. (Съдии 4:16; 5:21)

Както предсказала Девора, Йехова воювал за народа си и победил войската на Сисара

Днес Йехова не праща служителите си на буквална война. Но той иска те да участват в една духовна война. (Матей 26:52; 2 Коринтяни 10:4) Ако се стараем да сме послушни на Бога в днешния свят, вземаме страна в нея. Нужна е смелост, защото който е на страната на Бога, може да се сблъска с жестоко противопоставяне. Йехова обаче не се е променил. Той все още се притичва на помощ на онези, които като Девора, Варак и другите смели войници в древен Израил, му вярват и се уповават на него.

„НАЙ–БЛАГОСЛОВЕНА СРЕД ЖЕНИТЕ“

Един вражески войник — най–лошият от всички — избягал от бойното поле! Това бил Сисара, големият потисник на Божия народ. Оставяйки хората си да умрат в калта, той се изплъзнал от погледа на израилските войници, намерил твърда земя и се втурнал пеш към най–близките съюзници, за които могъл да се сети. Силно уплашен, че израилтяните може да го намерят, той препускал километри през полята към шатрите на кенееца Хевер, който се бил отделил от номадския си народ на юг и сключил някакъв вид съюз с цар Явин. (Съдии 4:11, 17)

Изтощен, Сисара стигнал до стана на Хевер. Него обаче го нямало. Там била жена му Яил. Сисара явно си мислел, че тя ще уважи съюза на мъжа си с цар Явин. Навярно за него било немислимо жена да действа или дори да мисли различно от съпруга си. Очевидно Сисара не познавал Яил! Тя знаела какво причиняват ханаанците на хората в страната. Знаела също, че има избор — или да помогне на този зъл човек, или да застане на страната на Йехова и да се опълчи срещу врага на неговия народ. Но какво можела да направи? Как една жена да надвие такъв силен, калѐн в битки воин?

Яил трябвало да мисли бързо. Тя предложила на Сисара да си почине. Той ѝ заповядал, ако някой дойде и пита за него, да не казва нищо. Сисара легнал и тя го покрила. После поискал вода, а тя му дала мляко. Скоро той заспал дълбоко. Тогава Яил взела чук и едно от колчетата на шатъра — неща, с които жените, живеещи в шатър, си служели често и доста умело. Навеждайки се над главата на Сисара, тя щяла да изпълни присъдата на Йехова. Дори миг на несигурност или колебание можел да означава гибел. Дали тя си мислела за Божия народ и за жестокостите, които този мъж причинявал десетилетия наред? Или за привилегията да застане на страната на Йехова? Разказът не казва. Знаем само, че делото скоро било извършено. Сисара бил мъртъв! (Съдии 4:18–21; 5:24–27)

По–късно Варак дошъл да го търси. Когато Яил му показала тялото със забитото в слепоочията колче, той разбрал, че пророчеството на Девора се е изпълнило. Жена била убила могъщия воин Сисара! Съвременните критици и скептици представят Яил в лоша светлина, но Варак и Девора знаели истината. Те били вдъхновени да възпеят Яил, наричайки я „най–благословена сред жените“ заради смелата ѝ постъпка. (Съдии 4:22; 5:24) Обърни внимание на великодушието на Девора. Тя не се въздържала да похвали Яил. Най–важното за нея било, че словото на Йехова се изпълнило.

Със смъртта на Сисара цар Явин загубил властта си над израилтяните. Ханаанското потисничество най–накрая свършило. Последвал 40–годишен мир. (Съдии 4:24; 5:31) Само колко благословени били Девора, Варак и Яил за упованието си в Йехова Бог! Ако подражаваме на вярата на Девора, като смело застанем на страната на Йехова и насърчаваме и другите към същото, той ще ни помага да надвиваме всичко и ще ни благослови с траен мир.

^ абз. 7 Други пророчици били Мариам, Олда и жената на Исаия. (Изход 15:20; 4 Царе 22:14; Исаия 8:3)

^ абз. 9 Песента на Девора показва, че Сисара често се връщал от военни походи с плячка, включваща девойки, понякога по повече от една на войник. (Съдии 5:30) Думата, преведена в този стих като „девойки“, буквално означава „утроби“. Това подсказва, че тези жени имали стойност най–вече заради възпроизводителните си органи. Изнасилванията вероятно били нещо обичайно.

^ абз. 17 Разразилата се битка е описана два пъти в Библията — в повествованието в 4 глава на Съдии и в песента на Девора и Варак в 5 глава. Двете описания се допълват взаимно с различни подробности.