Травмата на спаринг-партньора ми беше по-тежка, отколкото очаквах. Без да искам, го бях ритнал в носа. Изпитвах толкова голяма вина, че се питах дали да не изоставя бойните изкуства, които обичах в продължение на години. Защо тази грешка ме накара да се замисля за такова решение? Нека първо разкажа как започнах да тренирам бойни изкуства.

 Израснах край Бъфало (Ню Йорк) в семейство на ревностни католици. Посещавах католически училища и помагах на свещеника. Родителите ми искаха със сестра ми да успеем в живота. Затова, когато имах добри оценки, ми позволяваха след училище да тренирам или да работя на непълен работен ден. Така отрано се научих на самодисциплина.

 На 17 започнах да се занимавам с бойни изкуства. Години наред тренирах по три часа на ден, шест дни в седмицата. Освен това часове наред преповтарях наум някои техники и движения и гледах видеоматериали как да стана по-добър. Обичах да се упражнявам с вързани очи дори когато тренирах с хладни оръжия. С един замах чупех дървени плоскости и тухли. Печелех състезание след състезание, титла след титла. Бойните изкуства станаха най-важното нещо в живота ми.

 Постигнах всичко, което смятах за успех. Завърших университет с отличие. Работех за реномирана фирма като компютърен инженер. Ползвах се от социални придобивки, имах къща и приятелка. Отстрани изглеждаше, че животът ми е страхотен, но си задавах основните житейски въпроси, на които нямах отговор.

 В търсене на отговорите започнах да ходя на църква два пъти седмично и да се моля на Бога за помощ. И тогава един разговор с мой приятел промени живота ми. Попитах го: „Чудил ли си се какъв е смисълът на живота? Защо има толкова проблеми и такава несправедливост?“ Той ми каза, че си е задавал тези въпроси и е намерил отговора в Библията. Даде ми книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ a и каза, че изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Взех я неохотно, защото мислех, че не бива да чета литература на друга религия. Но желанието ми да намеря отговорите на въпросите си ме подтикна да проверя дали не се крият в ученията на Свидетелите.

 Така научих какво в действителност учи Библията. Разбрах, че първоначалното намерение на Бога било хората да живеят вечно в рай на земята и че то не се е променило. (Битие 1:28) Много се изненадах, когато открих Божието име Йехова в своята Библия, „Превод на крал Джеймс“, и осъзнах, че именно за това име съм се молил, когато съм повтарял наизуст молитвата „Отче наш“. (Псалм 83:18; Матей 6:9) И най-накрая разбрах защо Бог все още допуска хората да страдат. Всичко, което научих, беше толкова логично! Много се зарадвах.

 Няма да забравя как се чувствах, когато започнах да посещавам събранията на Свидетелите на Йехова. Всички бяха приятни и искаха да се запознаят с мене. На първото ми събрание беше изнесен специален доклад, в който се обясняваше какви молитви са приемливи за Бога. Тази тема ми беше много интересна, защото се молех на Бога за помощ. После посетих Възпоменанието на Исусовата смърт. Удивих се, че на събранията на Свидетелите дори малките деца следяха стиховете в Библията. Отначало не знаех как да намирам стиховете сам, но Свидетелите ми помагаха и ме научиха как да използвам Библията.

 Колкото повече посещавах събранията, толкова по-ясно ми ставаше, че ученията на Свидетелите са истински. На всяко събрание научавах много неща и си тръгвах насърчен и ободрен. След време ми предложиха лично изучаване на Библията.

 Свидетелите на Йехова бяха напълно различни от хората в моята църква. Те бяха обединени и искрено се стараеха да са угодни на Бога. Убедих се, че проявяват отличителния белег на истинските християни, а именно любовта. (Йоан 13:35)

 Колкото повече изучавах Библията, толкова повече промени правех, за да приведа живота си в съгласие с библейските стандарти. Но мислех, че няма да мога да се откажа от бойните изкуства. Обичах да тренирам и да участвам в състезания. Когато споделих това със Свидетеля, който изучаваше Библията с мене, той ми каза: „Просто продължавай да изучаваш и съм сигурен, че ще вземеш правилното решение.“ Точно това имах нужда да чуя. Колкото повече изучавах, толкова повече исках да съм угоден на Йехова Бог.

 Повратният момент за мене беше случката, която споменах в началото, когато без да искам, ритнах спаринг-партньора си в носа. Тогава се замислих сериозно дали мога да съм миролюбив последовател на Христос, ако тренирам бойни изкуства. Вече знаех пророчеството от Исаия 2:3, 4, в което се говори, че онези, които следват напътствията на Йехова, „няма да се учат да воюват“. Освен това Исус учел да не прибягваме до насилие дори когато се сблъскваме с несправедливост. (Матей 26:52) Така че спрях да тренирам любимия си спорт.

 След това последвах съвета на Библията: „Обучавай себе си, като се стремиш към преданост към Бога.“ (1 Тимотей 4:7) Времето и усилията, които преди посвещавах на бойните изкуства, вече са насочени към духовните дейности. Приятелката ми не харесваше онова, което научавах от Библията, затова се разделихме. На 24 януари 1987 г. се покръстих като Свидетел на Йехова. Скоро след това започнах да служа като целодневен проповедник, който учи другите на Библията безплатно. Все още съм целодневен служител, като за известно време помагах в централата на Свидетелите на Йехова в Ню Йорк (САЩ).

 Истината за Бога беше онова, което ми липсваше. Животът ми вече не е безсмислен. Сега имам цел и надежда за бъдещето. Изпитвам истинско щастие. Все още съм физически активен, но вече най-важното в живота ми е да служа на Йехова Бог. Когато тренирах бойни изкуства, винаги бях нащрек, защото постоянно мислех как да се защитя, ако някой ме нападне. Днес също съм нащрек, но по друга причина — за да помагам на хората. Библията ме научи да давам от себе си и да съм по-добър съпруг на прекрасната си съпруга Бренда.

 Бойните изкуства бяха моята страст, но ги замених с нещо по-добро. Както казва Библията: „Телесното обучение е полезно за малко неща, но предаността към Бога е полезна за всичко, тъй като съдържа обещание както за сегашния, така и за бъдещия живот.“ (1 Тимотей 4:8)