Веднъж, когато Исус бил извън пределите на Израил, в римската провинция Сирия, една гъркиня го помолила за помощ. В отговора си Исус сравнил хората, които не били юдеи, с „кученца“. Според Моисеевия закон кучетата били нечисти животни. (Левит 11:27) Но дали Исус искал да обиди тази гъркиня и другите хора, които не били юдеи?

Съвсем не. Както обяснил на учениците си, целта му за момента била да помогне на юдеите. Затова казал на жената: „Не е редно да се взема хлябът от децата и да се хвърля на кученцата.“ (Матей 15:21–26; Марко 7:26) Гърците и римляните често имали кучета за домашни любимци. Те живеели в къщата на стопаните си и си играели с децата. Следователно думата „кученца“ вероятно пораждала топли чувства. Позовавайки се на думите на Исус, гъркинята казала: „Да, Господарю, но нали кученцата ядат трохите, падащи от трапезата на техните господари.“ Исус похвалил жената за вярата ѝ и излекувал дъщеря ѝ. (Матей 15:27, 28)

Корабът, с който Павел пътувал за Италия, се борел с насрещни ветрове. На едно междинно пристанище апостолът посъветвал екипажа да отложат пътуването. (Деяния 27:9–12) Основателен ли бил съветът му?

Моряците в древността много добре знаели, че през зимните месеци пътуването в Средиземно море било опасно. От средата на ноември до средата на март морските пътища се смятали за затворени. Но въпросното пътуване щяло да е през септември или октомври. В труда си „По военните въпроси“ римският писател Вегеций (IV в. от н.е.) казва за мореплаването: „През някои месеци е подходящо, през други е рисковано, а през останалите — невъзможно.“ Вегеций писал, че пътуването по море било безопасно от 27 май до 14 септември, а двата опасни периода били от 15 септември до 11 ноември и от 11 март до 26 май. Павел несъмнено знаел това, тъй като пътувал много. Капитанът и собственикът на кораба най–вероятно също били запознати с опасностите, но все пак пренебрегнали съвета на Павел. Пътуването завършило с корабокрушение. (Деяния 27:13–44)