Кой в действителност управлява света?

ВЕРОЯТНО никога не си се срещал с водачи на организираната престъпност. Дали това означава, че те не съществуват? Такива хора умело крият самоличността си и дори могат да ръководят дейността си от затвора. Но заглавията във вестниците за нарковойни, проституция и трафик на хора, ни напомнят за покваряващото влияние на тези личности и за тъжните последствия от тяхната дейност. Вредата, която престъпните лидери нанасят на обществото, ясно показва, че те съществуват.

Божието Слово, Библията, разкрива, че Сатана е действителна личност и че подобно на влиятелен престъпник се стреми да осъществи намеренията си чрез „лъжливи знамения“ и чрез „неправедност и измама“. (2 Солунци 2:9, 10; 2 Коринтяни 11:14) Съществуването на Дявола може да бъде доказано чрез вредата, която той нанася в света. За повечето хора обаче е трудно да вярват в едно невидимо зло духовно създание. Затова, преди да изследваме по–подробно какво казва Библията за Дявола, нека разгледаме някои общоприети възгледи и погрешни вярвания, които пречат на мнозина да приемат Дявола за действителна личност.

◼ „Как би могъл един любещ Бог да създаде Дявола?“ Тъй като Библията описва Бога като добър и съвършен, не е логично да смятаме, че той е създал някакво злонамерено и покварено същество. Истината е, че в Библията не се казва той да е създал такава личност. В нея четем следното за Бога: „Той е Скала, делата му са съвършени, защото всичките му пътища са справедливи. Той е Бог на верността, в когото няма несправедливост. Той е праведен и честен.“ (Второзаконие 32:4; Псалм 5:4)

Важно е да се запитаме дали за една съвършена личност, създадена от Бога, е възможно да извърши нещо погрешно. Бог не е направил създанията си като роботи, а ги е дарил със свободна воля — способността сами да вземат решения. Следователно едно съвършено и разумно създание може да реши дали да постъпи правилно, или погрешно. Всъщност само действията на разумни създания, било то хора или духовни личности, притежаващи свободна воля, имат значение в морално отношение.

Затова не би било логично Бог да дари създанията си със свободна воля и в същото време да ги възпира да вършат зло, след като сами са решили да постъпят така. Исус имал предвид злоупотребата със свободната воля, когато казал за Дявола: „[Той] не устоя в истината.“ (Йоан 8:44) Тези думи ясно показват, че онзи, който станал Дявол, първоначално бил съвършено духовно създание и за известно време ‘устоявал в истината’. * Йехова Бог дарил  създанията си със свободна воля, защото ги обича и им има доверие. (Виж блока  „Възможно ли е съвършено създание да изгуби съвършенството си?“ на 6 страница.)

◼ „Дяволът е служител на Бога.“ Според някои тази идея се съдържа в библейската книга Йов. В един библейски справочник се обяснява, че думите на Дявола „обикалях по земята“ имат връзка със задачата на персийските шпиони в древността да обикалят империята и да донасят сведения на своя цар. (Йов 1:7) Ако Дяволът наистина е шпионин на Бога, защо изобщо ще се налага да му обяснява, че ‘е обикалял по земята’? Вместо да е представен като съюзник на Бога, в книгата Йов Дяволът е наречен Сатана, което означава „противник“ и показва, че той е главният враг на Бога. (Йов 1:6) Как тогава е възникнала идеята, че Дяволът е служител на Бога?

В някои юдейски апокрифни книги от първи век се казва, че Дяволът се договаря с Бога и е подчинен на неговата воля. В своята книга „Мефистофел“ историкът Джефри Ръсел обяснява, че протестантският реформатор Мартин Лутер описал Дявола като инструмент в ръцете на Бога — „мотика, която той използва, за да  обработва градината си“. Ръсел добавя, че „мотиката се радва да унищожава плевелите“, но в същото време остава в могъщите ръце на Бога, като по този начин изпълнява неговата воля. Учението на Лутер, което по–късно било възприето от френския теолог Жан Калвин, накърнило чувството за справедливост на много вярващи. Как е възможно един любещ Бог не само да допуска злото, но и да го причинява? (Яков 1:13) Тази доктрина, както и зверствата, извършени през XX век, разклатили вярата на мнозина както в Бога, така и в Дявола.

◼ „Дяволът е символ на злото.“ Възгледът, че Дяволът не е действителна личност, а просто символ на злото, обезсмисля някои библейски откъси. Например с кого говорел Бог в случая, описан в Йов 2:3–6? Дали говорел със злото в Йов, или може би говорел със самия себе си? Освен това дали Бог би възхвалявал добродетелите на Йов, а после би го изпитал, като позволи да го сполетят злини? Ако приписваме подобни подбуди на Бога, все едно го представяме като зла личност, което е в пълно противоречие с факта, че „в него няма неправедност“. (Псалм 92:15) Бог отказал ‘да протегне ръката си’, за да навреди на Йов. Ясно е, че Дяволът не е просто символ на злото или тъмна страна от личността на Бога, а духовно създание, което само̀ станало враг на Бога.

Кой в действителност управлява света?

Много хора смятат за старомодно да вярват в Дявола. Няма обаче друго удовлетворяващо обяснение на въпроса защо светът е изпълнен със зло, освен че Дяволът е действителна личност. Всъщност опитите да се отхвърли идеята за съществуването на Дявола е накарала мнозина да престанат да вярват в Бога и да престъпят всякакви граници в морално отношение.

Поетът Шарл Бодлер, живял през XIX век, писал: „Най–голямата хитрост на Дявола е да ни накара да повярваме, че не съществува.“ Като крие самоличността си, Дяволът всъщност повдига съмнения относно съществуването на Бога. Освен това ако Дяволът не съществува, тогава отговорността за злото пада върху Бога. Нима целта на Дявола не е да накара хората да вярват именно в това?

Подобно на влиятелен престъпник, Дяволът крие самоличността си, за да постигне своята цел. Каква е тя? Библията ни казва: „Богът на тази система е заслепил [умовете на невярващите], за да не стигне до тях светлината на славната добра новина за Христос, който е образът на Бога.“ (2 Коринтяни 4:4)

Остава обаче да отговорим на още един важен въпрос. Какво ще направи Бог с тази коварна личност, която стои зад злото и страданията в света? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 5]

Дали Дяволът е служител на Бога, или негов противник?

[Блок/Снимка на страница 6]

 Възможно ли е съвършено създание да изгуби съвършенството си?

Съвършенството, с което Бог дарил разумните си създания, е относително. Макар че бил създаден съвършен, Адам трябвало да се съобразява с физическите ограничения, наложени от Създателя му. Например, ако се хранел с мръсотия, чакъл или дървесина, той щял да понесе последствията от това. Ако пренебрегнел закона за гравитацията и скочел от някоя скала, Адам щял да се нарани сериозно или дори да умре.

Подобно на това никое съвършено създание, човек или духовна личност, не може да премине моралните ограничения, наложени от Бога, без да понесе лошите последствия от действията си. Следователно, както казал философът Рене Декарт, живял през XVII век, когато някое разумно създание злоупотреби със свободната си воля, то „лесно попада под влиянието на греха“. (Битие 1:29; Матей 4:4)