Мъж, угоден на сърцето на Йехова

КАКВО изниква най–напред в ума ти във връзка с Давид, за когото говори Библията? Дали мислиш за победата му над филистимския великан Голиат или за времето, което прекарал в пустинята, докато бягал от злонамерения цар Саул? Може би първото нещо, за което се сещаш, е грехът му с Витсавее и трагичните последствия от него. Или си спомняш за поезията, която Бог вдъхновил Давид да запише в библейската книга Псалми?

Давид получил множество специални задачи от Бога и животът му бил изпълнен както с триумфи, така и с падения. Но онова, което най–много ни привлича към него, е, че щял да се окаже „мъж, угоден на сърцето [на Йехова]“, както казал пророк Самуил. (1 Царе 13:14)

Тези пророчески думи се изпълнили, когато Давид бил все още младеж. Наистина, кой не би искал да бъде описан като човек, угоден на сърцето на Йехова! Размисълът върху живота на Давид и по–конкретно върху младежките му години може да ти помогне да станеш такъв човек.

Семейството на Давид и задачата му

Йесей, бащата на Давид, бил внук на Рут и Вооз и вероятно се боял от Бога. Когато Давид, седмината му братя и двете му сестри били малки, Йесей ги учел на Моисеевия закон. В един от своите псалми Давид нарича себе си ‘сина на робинята на Йехова’. (Псалм 86:16) Това навежда  някои на заключението, че майката на Давид, чието име не е споменато в Библията, също оказала положително влияние върху духовността му. Един учен казва: „Вероятно от нея Давид за първи път чул удивителната история за миналите дела на Бога с неговия народ“, както и разказа за Рут и Вооз.

Когато за първи път е споменат в Библията, Давид е малко момче, което пасе овцете на баща си. Той най–вероятно прекарвал дълги дни и нощи сам на пасищата. Опитай се да си представиш обстановката.

Семейството на Давид живеело във Витлеем — малък град, разположен в хълмистата област на Юда. Нивите около града, засети с житни растения, давали хубава реколта. По леките възвишения и по долините се виждали овощни градини, маслинови горички и лозя. По времето на Давид необработените земи по хълмовете вероятно били използвани за пасища. А отвъд тях се намирала Юдейската пустиня.

Работата на Давид като пастир не била безопасна. Докато пасял овцете по хълмовете, веднъж той трябвало да ги защити от лъв, а също и от мечка, които се опитали да отнесат животни от стадото. * Този смел младеж тръгнал след хищниците, убил ги и спасил своите овце. (1 Царе 17:34–36) Може би по това време Давид развил умението да хвърля камъни с прашка. Недалеч от родния му град започвала територията на племето на Вениамин. Всеки от стрелците на това племе ‘така хвърлял камъни с прашка, че можел да улучи и косъм, и не пропускал целта’. Давид бил също толкова точен стрелец. (Съдии 20:14–16; 1 Царе 17:49)

Време, използвано пълноценно

Като цяло работата на пастира била спокойна и уединена, но Давид не се чувствал отегчен. Спокойствието и тишината  му давали много възможности да размишлява. Някои от размишленията на Давид, записани в псалмите, са неща, които вероятно са го вълнували през младостта му. Може би в моменти на уединение той мислел за мястото на човека във вселената и за чудесата в небето — слънцето, луната и звездите, които били ‘дело на пръстите на Йехова’. Може би в полята около Витлеем той се възхищавал на плодородната земя, на дребния и едрия рогат добитък, на птиците, ‘а също и на дивите животни’. (Псалм 8:3–9; 19:1–6)

Несъмнено покрай преживяванията си като пастир Давид почувствал още по–силно нежността, която Йехова изпитва към верните си служители. Затова той пял: „Йехова е моят Пастир. Няма да ми липсва нищо. Той ме настанява на пасища с буйна трева, води ме на места за почивка, където има изобилни води. Дори когато бродя из долината на непрогледния мрак, не се боя от нищо лошо, защото ти си с мене. Твоят кривак и твоята тояга са онова, което ми носи утеха.“ (Псалм 23:1, 2, 4)

Може би се питаш какво общо има всичко това с тебе. Всъщност една от причините, поради които Давид се радвал на близки отношения с Йехова и бил наречен „мъж, угоден на сърцето му“, била, че размишлявал задълбочено за делата на Бога и за собствените си взаимоотношения с него. Дали същото може да се каже и за тебе?

Дали някога си бил подтикнат да възхваляваш Създателя, след като си се любувал на някои от творенията му? Дали сърцето ти е било изпълнено с любов към Йехова, когато си виждал неговите качества, отразени във взаимоотношенията му с хората? Разбира се, за да изпитваш подобна признателност към Йехова, трябва да отделяш време да се молиш и да размишляваш на спокойствие върху неговото Слово и творенията му. Подобен размисъл ще ти помогне да опознаеш по–добре Йехова и да го обикнеш. Както младите, така и възрастните могат да се радват на тази привилегия. Вероятно Давид развил близки взаимоотношения с Йехова още през младостта си. Защо можем да кажем това?

Давид е помазан за цар

Когато цар Саул се оказал неподходящ за водач на Божия народ, Йехова казал на пророк Самуил: „Докога ще жалееш за Саул? Аз го отхвърлих и той няма вече да управлява като цар над Израил. Напълни рога си с масло и тръгни на път! Ще те изпратя при Йесей от Витлеем, защото избрах за себе си цар измежду неговите синове.“ (1 Царе 16:1)

Когато пристигнал във Витлеем, Божият пророк казал на Йесей да събере синовете си. Кой от тях Самуил щял да помаже  за цар? Когато видял красивия Елиав, най–големият син, Самуил си помислил: „Той е!“ Йехова обаче казал на Самуил: „Не гледай външността му, нито високия му ръст, понеже го отхвърлих! Защото Бог не вижда нещата така, както ги вижда човек: човек вижда онова, което виждат очите, а Йехова вижда какво е сърцето.“ По същия начин Йехова отхвърлил Авинадав, Сама и още четирима от другите им братя. Повествованието продължава: „Накрая Самуил попита Йесей: ‘Това ли са всичките ти синове?’ А той отговори: ‘Остана само най–младият, но той пасе овцете.’“ (1 Царе 16:7, 11)

Изглежда, че с отговора си Йесей сякаш казал: „Не е възможно да търсиш Давид!“ Тъй като бил най–младият и незначителният в семейството, Давид получил задачата да се грижи за овцете. Но именно него бил избрал Бог. Йехова вижда какво е сърцето и очевидно видял нещо много скъпоценно в този младеж. Затова когато Йесей изпратил да повикат Давид, Йехова казал на Самуил: „‘Стани! Помажи го, защото това е той!’ И Самуил взе рога с маслото и помаза Давид сред братята му. И от този ден нататък духът на Йехова започна да действа върху Давид.“ (1 Царе 16:12, 13)

В Библията не се казва точно на каква възраст бил Давид, когато станало това. Но известно време след този случай тримата най–големи братя Елиав, Авинадав и Сама вече служели във войската на Саул. Възможно е останалите петима да са били все още твърде млади, за да ги последват. Вероятно не били навършили двайсет години — възрастта, на която можели да се присъединят към израилската войска. (Числа 1:3; 1 Царе 17:13) Във всеки случай Давид бил много млад, когато Йехова го избрал. Но изглежда, че той вече гледал сериозно на взаимоотношенията си с Бога. Явно Давид успял да развие такава близост с Йехова, като размишлявал върху нещата, които знаел за него.

Младежите днес трябва да постъпват по същия начин. Родители, насърчавате ли децата си да размишляват на библейски теми, да показват признателност за творенията на Бога и да учат за Създателя чрез записаното в Библията? (Второзаконие 6:4–9) А вие, младежи, правите ли това самостоятелно? Основаните на Библията списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ * са предназначени да ви помогнат.

Умел изпълнител на арфа

Точно както текстът на много от Давидовите псалми ни разкрива подробности за дните му като пастир, същото най–вероятно може да се каже и за музиката, която придружавала тези свещени песни. За съжаление никоя от тези мелодии не е оцеляла до наши дни. Но знаем, че композиторът им бил изключителен музикант! Всъщност пастирът Давид бил поканен да служи на цар Саул именно защото бил умел изпълнител на арфа. (1 Царе 16:18–23) *

Къде и как Давид развил музикалните си способности? Вероятно в дните, когато пасял овцете. Не е трудно да си представим, че макар и толкова малък Давид вече пеел прочувствени песни за възхвала на своя Бог. Все пак Йехова го избрал и го назначил за цар, защото бил негов верен и отдаден служител.

По–късният етап от живота на Давид не се обсъжда в тази статия. Но нагласата, която той запазил през целия си живот, се вижда от думите, които може би изричал на пасищата край Витлеем. Представи си как Давид пял: „Спомням си древните дни, размишлявам за всичко, което правиш, разсъждавам за делата на ръцете ти.“ (Псалм 143:5) Топлите чувства, които личат както от този, така и от другите псалми на Давид са насърчителни за всекиго, който иска да бъде угоден на сърцето на Йехова.

[Бележки под линия]